Влажните зони
Начало >> За забавление >> Накратко за >> Влажните зони
Влажните зони

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Според Рамсарската конвенция, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля 6 метра”.

Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове - безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.
Влажните зони са ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора.

Влажните зони са територии, приоритетни за опазване, поради факта, че влошаването на състоянието и унищожаването им водят до загиването на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там. Много от тези видове имат не само важна екологична функция, но и съществена икономическа стойност от обществена гледна точка – често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони.

Една от не по-малко важните ползи от влажните зони, е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води.

Рамсарски места в България

През 2006 г. се навършиха 30 години от влизането в сила на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и техните обитатели за България. Към момента в Списъка на влажните зони с международно значение са включени 10 български влажни зони с обща площ близо 20 306 ха:

 - Езеро „Сребърна” - в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха.
 - Дуранкулашко езеро - в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха
 - Шабленско езеро - в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха
 - Комплекс „Беленски острови” - в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 896 ха
 - Поморийско езеро - в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха
 - Атанасовско езеро - в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
 - Езеро „Вая” - в списъка от 2002 г., с настояща площ 2 900 ха
 - Местността „Пода” - в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
 - Комплекс „Ропотамо” - в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха
 - Остров „Ибиша” - в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха

Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други животински и растителни видове. Някои от най-редките са световно застрашените къдроглав пеликан, малък корморан, белоока потапница, тръноопашата потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска и морски орел, както и редица защитени растения: бяла и жълта водна лилия, четирилистна марсилея, дяволски орех, алдрованда и блатно кокиче. Влажните зони формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, някои бракични езера и крайбрежни лагуни, както и някои заливни ливади.



БЛАГОДАРЕНИЕ НА
 
ЗА КОНТАКТИ
София 1233
кв. Банишора,
бл.54, вх. Д, ет. 2, ап. 86
тел. 02 / 931 61 83
тел. 02 / 831 1 841
e-meil: bbf@biodiversity.bg
www.bbf.biodiversity.bg



© 2000-2009 Българска фондация Биоразнообразие. Всички права запазени Уеб дизайн и разработка Webrix - www.webrix-studio.com